Едно непубликувано интервю в kitemaina на Лили Георгиева за Аctualno .com

Eкстремното лято на Actualno.com продължава с пълна пара напред. Пред любопитните ни въпроси застана един млад и със сигурност запомнящ се човек.  Представяме ви Тодор Станков, познат още като Снайпера (SNIPER-A). Освен че животът му е неразривно свързан с екстремното, той постоянно търси поле за развитие.

Тодор Станков работи няколко години в специалните части с профил снайпер. Взема участие и в българската мисия в Кербала през 2003 година. Именно тогава името му остава в историята с драматичните събития на 23 декември същата година. Според думите на свидетели именно изстрелите на Станков обезвреждат един от камионите-бомби. Една година по-късно снайперистът напуска армията и от тогава е телохранител на едни от най-успелите българските бизнесмени. Опитът му като снайперист му дава предимство в новото поприще, тъй като е наясно с капаните, които могат да се изправят на пътя му.

Срещата на Тодор Станков с кайтсърфинга обаче се случва няколко години по-рано. Ето какво сподели с Actualno.com за този екстремен спорт талантливият българин.

От кога се занимаваш с кайтсърфинг и как започна?

Тодор Станков: С кайтсърфинга се срещнах през 2000 г. Гледах го по евроспорт. Впоследствие с още 2-3 момчета от Пловдив / Павката, Ясен и Валери/ започнахме да се интересуваме - как, къде и кога можем да започнем. За съжаление в България точно по това време нямаше кой да ни покаже как се прави. Пътувахме до Бургас, от където случайно след едно телефонно обаждане немерихме три хвърчила и ги купихме, а дъските направих сам - 3 броя, ужасно големи и брутално тежки. И така - 2001 пролетта започнахме.

С какви спортове си се занимавал до сега и помогнаха ли ти при овладяването на кайтсърфинга?

Тодор Станков: Преди да започна с кайтсърфинга естествено в армията имахме задължителни парашутни скокове, водолазни спускания, алпийска подготовка и много, ама много физическа подготовка, която естествено ми помага и до днес в физическо отношение.

Кайтсърфингът - спорт за единаци или за компания?

Тодор Станков: Както ти споменах, през 2000 г. започнахме 3-4 човека да караме, а сега сме вече толкова много, че има хора, които не познаваме. Старата банда от момчетата от Пловдив се поувеличи - към нея се присъединиха момчета от София и Варна. Сега, когато ходим, се събираме яка компания и купонът е неописуем. Няма как да практикуваш този спорт сам, просто защото спортът и купонът са едно цяло.

Какви са наблюденията ти върху развитието на този спорт у нас? Какви условия предлага Черноморието?

Тодор Станков: Нашето застроено крайбрежие дава една възможност за първоначално обучение, поради факта, че вятърът е около 7 м/с и позволява изпозването на големи квадратури кайтове, които пък са по-бавни и триковета стават по-трудно. От друга страна пък вълната е много лоша, което пречи на хората  да учат и да се развиват в фрийстайл-а. Едни от най добрите места за каране са в Бургас, поради местната термика; в Поморие, където водата е равна и на север на Крапец. В самата страна по време на фронтове влизат мощни северозападни ветрове, които позволяват да се кара на язовир Пясъчник до Пловдив или на Дъбник. Но пък Турция и Гърция са наблизо, а там има уникални места за каране по островите в Егейско море, където вятърът е с скорост от 10 до 15м/с водата е равна и нещата наистина стават много зрелищно.

Значи си практикувал кайтсърфинг извън страната? В кои страни?

Тодор Станков: Зимата, когато е студено при нас, с приятелчетата, за които споменах, ходим да караме в Турция. Отиваме по на юг, където е 20 градуса. Страстта ни към кайтсърфинга ни отведе още в Мароко, в Ессауира и на една уникална лагуна в пустинята на границата с Мавритания. Също така в Канарите и Бразилия. За тази зима плановете са Виетнам и естествено Чешме – Турция, което стана традиция за януари.

Какво ти дава/с какво те зарежда кайтсърфингът?

Тодор Станков: Ще дам като пример мои приятели, които работят като брокери, директори на отдели, собственици на фирми. Мисля, че всички те, бягайки от ЛУДНИЦАТА и отдавайки се на удоволствието от сърф и приятна компания, се изчистват от всичката негативна енергия, с която се зареждат в бетонната джунгла.

Най-подходящото време за кайтсърфинг у нас? До кога продължава сезонът?

Тодор Станков: При нас сезонът е къс - от май до септември, но всеки може да го удължиш, - първо, ползвайки неопрен с още месец два, и, на второ място, пътувайки на юг, например в Турция и Гърция. Сезонът там е от април до октомври, а това са дестинации на 400-500 км от България. И изобщо, ако ти се кара кайт няма сезони - отиваш да караш на вода, а когато има сняг, отиваш и караш на сняг с борд и хвърчило.

Минималните изисквания, според теб, към човека, който иска да пробва този спорт?

Тодор Станков: За да се занимава човек с кайтсърфинг, не е нужно да е супертрениран. Важно е желанието да се научи, след това всичко си идва на място - каране, ровене из сайтовете за метео прогнози, пътувания до далечни дестинации, смяна на оборудване. Наистина е добре обаче човек да има все пак някаква физическа култура, а иначе сега хората подкарват за седмица с инструктор. На нас това ни костваше година, поради факта, че нямаше кой да ни покаже как се прави.

Добре е също така да се взимат първоначални уроци, защото все пак кайтсърфингът крие своите рискове от наранявания, въпреки многото системи за сигурност, които има екипировката. Моята препоръка към хората, които сега започват, е да минат курсове за първоначално обучение.Такива има на Остров Гокчеада в Турция, където CRAZY ILAND център има много опитни инструктори, а у нас има в Бургас на централния плаж.